самовзривявало е

Речник на българския език

1. самовзривявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало е е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало е е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовзривявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривявало е е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).