самовзривявали

Речник на българския език

1. самовзривявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривявали е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовзривявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривявали е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самовзривявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовзривявали е производна форма на самовзривявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самовзривявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовзривявали е производна форма на самовзривявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).