самовзривявала съм

Речник на българския език

1. самовзривявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала съм е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовзривявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала съм е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).