самовзривявала си

Речник на българския език

1. самовзривявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала си е производна форма на самовзривявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовзривявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовзривявала си е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).