самовзривявал

Речник на българския език

1. самовзривявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривявал е производна форма на самовзривявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовзривявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовзривявал е производна форма на самовзривявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовзривявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовзривявал е производна форма на самовзривявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).