самовзривява

Речник на българския език

1. самовзривява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовзривява е производна форма на самовзривявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовзривява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовзривява е производна форма на самовзривявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовзривява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовзривява е производна форма на самовзривявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).