самовзривил съм

Речник на българския език

1. самовзривил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривил съм е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовзривил съм е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).