самовзривил си

Речник на българския език

1. самовзривил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовзривил си е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовзривил си е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).