самовзривил е

Речник на българския език

1. самовзривил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривил е е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривил е е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).