самовзривило съм

Речник на българския език

1. самовзривило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило съм е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило съм е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).