самовзривило си

Речник на българския език

1. самовзривило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило си е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило си е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).