самовзривило е

Речник на българския език

1. самовзривило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило е е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило е е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).