самовзривило

Речник на българския език

1. самовзривило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовзривило е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовзривило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовзривило е производна форма на самовзривя (мин. деят. св. прич. ср. р.).