самовзривили

Речник на българския език

1. самовзривили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривили е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовзривили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовзривили е производна форма на самовзривя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).