самовзривила си

Речник на българския език

1. самовзривила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовзривила си е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самовзривила си е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).