самовзривила е

Речник на българския език

1. самовзривила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовзривила е е производна форма на самовзривя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовзривила е е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).