самовзривила

Речник на българския език

1. самовзривила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовзривила е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовзривила — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовзривила е производна форма на самовзривя (мин. деят. св. прич. ж. р.).