самовзривил

Речник на българския език

1. самовзривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовзривил е производна форма на самовзривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовзривил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовзривил е производна форма на самовзривя (мин. деят. св. прич. м. р.).