самовзриви

Речник на българския език

1. самовзриви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовзриви е производна форма на самовзривя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовзриви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовзриви е производна форма на самовзривя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовзриви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовзриви е производна форма на самовзривя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самовзриви — повелително наклонение, ед. ч.

самовзриви е производна форма на самовзривя (повелително наклонение, ед. ч.).