самовзривели

Речник на българския език

1. самовзривели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самовзривели е производна форма на самовзривя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовзривели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самовзривели е производна форма на самовзривя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).