самовглъбявало си

Речник на българския език

1. самовглъбявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовглъбявало си е производна форма на самовглъбявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовглъбявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовглъбявало си е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовглъбявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовглъбявало си е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).