самовглъбявало

Речник на българския език

1. самовглъбявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовглъбявало е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовглъбявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовглъбявало е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовглъбявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самовглъбявало е производна форма на самовглъбявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самовглъбявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самовглъбявало е производна форма на самовглъбявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).