самовглъбявал

Речник на българския език

1. самовглъбявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовглъбявал е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовглъбявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовглъбявал е производна форма на самовглъбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовглъбявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самовглъбявал е производна форма на самовглъбявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самовглъбявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самовглъбявал е производна форма на самовглъбявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).