самовглъбил съм

Речник на българския език

1. самовглъбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил съм е производна форма на самовглъбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самовглъбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил съм е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).