самовглъбил си

Речник на българския език

1. самовглъбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил си е производна форма на самовглъбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовглъбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил си е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).