самовглъбил е

Речник на българския език

1. самовглъбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил е е производна форма на самовглъбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовглъбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил е е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).