самовглъбили

Речник на българския език

1. самовглъбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самовглъбили е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самовглъбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самовглъбили е производна форма на самовглъбя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).