самовглъбил

Речник на българския език

1. самовглъбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовглъбил е производна форма на самовглъбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовглъбил — мин. деят. св. прич. м. р.

самовглъбил е производна форма на самовглъбя (мин. деят. св. прич. м. р.).