самовглъби

Речник на българския език

1. самовглъби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовглъби е производна форма на самовглъбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовглъби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовглъби е производна форма на самовглъбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовглъби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовглъби е производна форма на самовглъбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самовглъби — повелително наклонение, ед. ч.

самовглъби е производна форма на самовглъбя (повелително наклонение, ед. ч.).