самобичувах

Речник на българския език

1. самобичувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самобичувах е производна форма на самобичувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самобичувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самобичувах е производна форма на самобичувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).