самобичувам се

Речник на българския език

самобичу̀вам се — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

самобичуваш се, несв.
1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове.
2. Подлагам се на нравствени страдания за извършени грешки; разкайвам се, самоизмъчвам се. ____ същ. самобичуване, ср.

Грешни изписвания (15)

  • самобечувам се
  • самобечувъм се
  • самобичувъм се
  • самубечувам се
  • самубечувъм се
  • самубичувам се
  • самубичувъм се
  • съмобечувам се
  • съмобечувъм се
  • съмобичувам се
  • съмобичувъм се
  • съмубечувам се
  • съмубечувъм се
  • съмубичувам се
  • съмубичувъм се

Връзки