самобичувал съм

Речник на българския език

1. самобичувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самобичувал съм е производна форма на самобичувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самобичувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самобичувал съм е производна форма на самобичувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самобичувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самобичувал съм е производна форма на самобичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).