самобичувала

Речник на българския език

1. самобичувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самобичувала е производна форма на самобичувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самобичувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самобичувала е производна форма на самобичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самобичувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самобичувала е производна форма на самобичувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самобичувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самобичувала е производна форма на самобичувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).