самобичувал

Речник на българския език

1. самобичувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самобичувал е производна форма на самобичувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самобичувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самобичувал е производна форма на самобичувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самобичувал — мин. деят. св. прич. м. р.

самобичувал е производна форма на самобичувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самобичувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самобичувал е производна форма на самобичувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).