самобичува

Речник на българския език

1. самобичува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самобичува е производна форма на самобичувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самобичува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самобичува е производна форма на самобичувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самобичува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самобичува е производна форма на самобичувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).