саботирах

Речник на българския език

1. саботирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

саботирах е производна форма на саботирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. саботирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

саботирах е производна форма на саботирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).