ръчнел

Речник на българския език

1. ръчнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръчнел е производна форма на ръчна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръчнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръчнел е производна форма на ръчна (мин. деят. несв. прич. м. р.).