ръфахте

Речник на българския език

1. ръфахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ръфахте е производна форма на ръфам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ръфахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ръфахте е производна форма на ръфам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).