ръфаха

Речник на българския език

1. ръфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръфаха е производна форма на ръфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ръфаха е производна форма на ръфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).