рътил съм

Речник на българския език

1. рътил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

рътил съм е производна форма на рътя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. рътил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

рътил съм е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).