рътил е

Речник на българския език

1. рътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рътил е е производна форма на рътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рътил е е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).