рътили

Речник на българския език

1. рътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

рътили е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

рътили е производна форма на рътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).