рътели

Речник на българския език

1. рътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

рътели е производна форма на рътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

рътели е производна форма на рътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).