рътела

Речник на българския език

1. рътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рътела е производна форма на рътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

рътела е производна форма на рътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).