ръсил си

Речник на българския език

1. ръсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръсил си е производна форма на ръся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръсил си е производна форма на ръся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).