ръсило

Речник на българския език

1. ръсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръсило е производна форма на ръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръсило е производна форма на ръся (мин. деят. св. прич. ср. р.).