ръсила

Речник на българския език

1. ръсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръсила е производна форма на ръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръсила е производна форма на ръся (мин. деят. св. прич. ж. р.).