ръсил

Речник на българския език

1. ръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръсил е производна форма на ръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръсил е производна форма на ръся (мин. деят. св. прич. м. р.).