ръси

Речник на българския език

1. ръси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръси е производна форма на ръся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ръси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръси е производна форма на ръся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ръси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръси е производна форма на ръся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ръси — повелително наклонение, ед. ч.

ръси е производна форма на ръся (повелително наклонение, ед. ч.).