ръсел

Речник на българския език

1. ръсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръсел е производна форма на ръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръсел е производна форма на ръся (мин. деят. несв. прич. м. р.).